Акад. Дончев: Загубихме равновесието между духовното и материалното

Излезе деветото юбилейно издание на “Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес”

Деветото юбилейно издание на историческата сага за първостроителите на българската държава „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" се събра едни от най-светлите умове на страната във Военния клуб на 23 септември, съобщи в. "Стандарт". Първото издание на историческия епос на Антон Дончев за първи път е отпечатано точно преди 25 години в 280 000 тираж. Днешното луксозно издание е в два тома. То е илюстровано от талантливия млад художник Васил Горанов и излиза под печата на ИК "Захарий Стоянов".

Премиерата събра акад. Стефан Воденичаров, акад. Георги Марков, проф. Аксиния Джурова и проф. Андрей Пантев. Сред гостите бяха проф. Николай Михайлов, председател на СД на „Трейс Груп Холд” АД и изпълнителният директор на холдинга Мирослав Манолов.

От името на българските учени председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров поздрави писателя с неговата литературна премиера и годишнина. Зам.-кметът на София Тодор Чобанов изтъкна значението на творбите на именития български писател за възпитанието на младото поколение. "Творчеството на Антон Дончев е история в образи, поднесена с автентична достоверност",  отбеляза акад. Георги Марков, който пожела творческо дълголетие на писателя. "Произведенията на Антон Дончев окрилят българския дух и доказват, че в историята ни винаги е имало приемственост" - сподели проф. Аксиния Джурова. "Творбите на Антон Дончев са носители на едно особено равновесие между художествено и историческо познание" - отбеляза проф. Андрей Пантев, поздравявайки писателя.

Развълнуван, писателят сподели свои мисли за миналата слава на България, за нейното настояще и нейното бъдеще. Според мен въпросът е в липсата на установени ценности, на равновесие между материално и духовно. В миналото нашите предци не са били толкова крайни. Те винаги са намирали това равновесие, следвали са един морал и ценности на живота, които са отстоявали в продължение на столетия. Докато днес ние сме принизили българското образование и авторитета на учителя. В момента се атакува коренът на нормалното човешко съществувание - семейството и независимата държава. Трябва да отстояваме идентичността си. В противен случай ще изчезне гласът ни като индивидуалност и народ, заяви в словото си акад. Дончев, който е и независим член на СД на „Трейс Груп Холд” АД. Ето,  какво  сподели още той със своите приятели и почитатели:

 „Времето ни все още е разделно, но от неговите исторически герои  можем да почерпим как могат да бъдат по-сплотени героите на нашето време”.

 „Думата разковниче се нарича ценности. Древните ни прародители са имали ценности, вярвали са в тях и са ги защитавали. Проблемът у нас днесе  липсата на ценности”.

 „Поясът, така характерен за българина, отделя главната част на тялото, свързана с духа от долната, свързана със земята. Смисълът му е да се даде еднаква тежест на небето и на земята. Нашите ханове, нашите царе са следвали този морал - равновесието между материалното и  духовното. В днешно време това равновесие е загубено. Ние преследваме само материалното и така изгубихме човешкото у нас.”

 „Нашите предци са надминават съвремените с изключителното чувство на принадлежност към определени ценности. Били готови да пожертват всичко, което са притежавали, за да  ги защитят. Правили са жертви, за да могат да влязат чисти в храма и пред Бога. А ние не умеем да градим храмове.

 „Крайно време е да разберем, че освен права, трябва да имаме и задължения, отговорности. Трябва да отстояваме идентичността си. В противен случай ще изчезне гласът ни като индивидуалност и народ”.

 „Защо кастата на учителите, които винаги са били жреци по тези земи, станаха мръсна дума. Защо в Холандия за едно учителско място се борят 300 души, а тук нито един? За гордост ли е това, че от Уелския университет дошли и прибрали нашите умни деца. Това за гордост ли е? Ще се върнат ли те някога?

 „В момента се атакува коренът на нормалното човешко съществуване, атакува се всичко, което ни е крепяло - на първо място семейството. Тия велики жени, наречени майки...

 „Ако някой изучава историята ни от вестниците, ще помисли, че не сме в ред. Защо се сриват паметници, съхранили нашето величие?!

 „Световната култура е симфония, която се изпълнява от оркестър. Да слушаме само една музика, да четем само едни книги, то ние сме загубени. Ако изчезне нашият глас от световния хор, симфонията ще е друга”.

 „Ние имаме достатъчно интелектуалци, които могат да вдъхновят нацията. Нямаме никаква причина да сме песимисти, ако не забравяме, че освен права имаме и отговорности.