Мостът на Кольо Фичето над река Янтра при гр. Бяла е построен от Кольо Фичето за три години (1865 г. – 1867 г.) и се смята за постижение на българското възрожденско инженерно строително и архитектурно изкуство. Мостът е бил дълъг 276 м, широк 9 м и поддържан от 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста (около 130м.) са унищожени. През 1922–1923 г. на мястото на разрушената част е изграден бетонов мост с дължина 75 м и ширина 6 м, както и насипен участък с дължина 69 м. До днес не е правена рехабилитация или реконтрукция на съоръжението в нито един от участъците.
Усилията на община Бяла, през годините в търсене на финансиране, най-накрая са увенчавани с успех. Последователно е изготвен идеен и работен проект, одобрени от НИНКН (Национален институт за национално културно наследство) и Министерството на културата.
В проектната разработка, мостът е условно разделен на четири зони, които отговарят на строителните периоди/намеси по обекта:
- ЗОНА 1 - най-източната част на моста с дължина 77 м. Прави връзка с пътя за с. Стърмен. Тази зона е автентична и се състои от четири свода;
- ЗОНА 2 - бетонова конструкция с дължина 75 м, изградена в периода 1922-1923 г.;
- ЗОНА 3 – насипен участък с дължина 62 м , като моста в тази част е практически прекъснат като съоръжение.
- ЗОНА 4 - най-западната част на моста с дължина 53 м, която е в непосредствена близост с обслужващ път I-5 от Републиканска пътна мрежа. Тази зона е автентична и се състои от два свода.

Към момента успоредно се изпълняват конструкциите в Зона 1 и Зона 2 от съоръжението, изцяло следвайки проекта. Зона 2 включва 4-те свода и 3-те стълба, изпълнени през 1922-23 г . от неармиран бетон и с намален габарит – 6 м. Там ще бъдат стоманобетонни плочи, чрез които да се възвърне автентичния габарит от 9 м, а това допълнително натоварване, както и сериозните пукнатини в конструкцията, налага усилване на долното строене. Бе завършено изпълнението на изливни стоманобетонни пилоти около всеки от стълбовете, които следва да бъдат обединени в надпилотна шапка, а във видимата част на стълбовете са в процес на изпълнение стоманобетонни кожуси. Сводовете и надсводовите стени също ще бъдат армирани и подсилени чрез торкрет бетон.
През следващата седмица предстои стартиране на консервационно-реставрационни дейности по Зона 1 и Зона 4. Те включват механичното почистване на съоръжението от растения, премахване на повърхностните налепи и микробиологичната патина от камъка, възстановяване на липсващи или силно увредени камъни от облицовката и почистване и възстановяване на фугите. Те ще бъдат изпълнявани от опитен реставратор в лицето на инж. Атанас Гиздов. Така съоръжението ще бъде запазено за поколенията в изцяло автентичен вид и без никаква външна намеса, която да го видоизменя.
Укрепването на бетоновите стълбове е наложително, предвид недоброто първоначално изпълнение, видимо от фугите, останали от прекъсвания при бетониране, десортиране на бетона при първоначалното изпълнение и пукнатините и разрушенията, образували се с времето. Формата на водорез, избрана за стълбовете, е с цел намаляне на дисонанса между старата и новата част.
Освен мерките по самото съоръжение, проектът предвижда и изграждането на дънен праг от стоманобетон след моста, който да намали течението на реката при стълбовете и да прекрати подравянето на основите.
Единствената конструктивна намеса в ЗОНА 1- автентичния участък, предвидена по проект и в процес на изпълнение, са изграждането на стоманобетонни плочи и изпълнението на хидроизолационен пласт върху тях с цел защита на каменната конструкция в тази зона. Същите ще бъдат покрити от настилка максимално близка до автентичната – калдъръм от дялан камък, каменни бордюри и плочи от цепен камък, които ще заместят гранитния паваж по цялата дължина на съоръжението и ще върнат автентичния му вид.
През м. август ще започне и възстановяване на настилката, бордюрите и тротоарите. Настилката на целия мост ще бъдат каменна, а също така сме започнали изработката на каменния парапет от варовик, който ще бъде възстановен по цялата дължина на съоръжението, за да може мостът да изглежда, така както е бил направен от майсторите преди 150 години.
Следва се духът на времето на майстора Колю Фичето и в изграждането на музея, който е част от цялостния архитектурен паметник и оформянето на пространствата.
На 1-ви юни общинското ръководство на Община Бяла, заедно с проектанти, реставратори и строители, ще представи пред гражданите направеното до момента и онова, което предстои по реставрацията и изграждането на архитектурния комплекс.