Проф. Михайлов: Обучените кадри движат бизнеса

Работим с гимназии в София, Стара Загора, Ниш и ВраняКопирано от standartnews.com

Работим с гимназии в София, Стара Загора, Ниш и Враня, споделя в интервю за в. „Стандарт” председателят на СД на „Трейс Груп Холд” АД

Проф. Николай Михайлов е ръководител на катедра "Пътища" в Университета за строителство, архитектура и геодезия (УАСГ) и председател на Съвета на директорите на "Трейс Груп Холд". Кои са пречките пред строителния бизнес? Какво може да направи държавата, за да стимулира ръста на сектора? И защо липсата на кадри продължава да е най-големият бич за бизнеса? Проф. Михайлов отговаря специално за "Стандарт".

- Проф. Михайлов, какво още може да направи държавата, за да подобри бизнес климата за строителния бранш?
- Истината е една: да се спазват законите. Фактът, че сме затворили всички преговорни глави и сме в ЕС означава, че законите ни са добри. Работата на държавната администрация е да съблюдава спазването им. Една такава добра инициатива - за спиране на контрабандата, даде много добри резултати. Защото колкото по-голям е контролът, толкова повече работа ще има за бизнеса. И ще се плащат повече данъци в държавната хазна. Работодателите искат спокойствие и ясни правила. Тогава фирмите ще имат възможност да създават работни места, да дават по-високи заплати, да обучават служителите си. Обучението е много важно, ако искаме да имаме бизнес в България. Нужни са млади хора, които да бъдат експерти у нас, а не да имат опит, който да изнасят навън. Но, за да се случи това, трябва да има ясни правила. И ако е факт, всичко останало е в ръцете на бизнеса
- Говорите за т.нар. вратички в закона или за контрола?
- Рецептата е завишен контрол, с насочване към детайла на закона. Земеделският министър Десислава Танева употреби една много интересна фраза тези дни, която се съотнася не само към поверения й сектор. Тя е и метафора: Не може да притежаваш само едно магаре, а да имаш много пасища.  Не трябва да се оставят вратички за заобикаляне на законите. Ние се явяваме на търгове, конкурираме се с други фирми и правилата са тези, които гарантират равнопоставеността на фирмите. Наистина законите се променят през годините, но е е нужна и устойчивост. Нужно е и обучение, защото законите се спазват, когато се познават. Нека вземем за пример Столична община и изграждането на метрото. При всички промени има устойчиво строителство на метро, най-доброто усвояване на евросредства, срочно и бюджетно изпълнение. И нито един кандидат не се оплака от обществените поръчки - нито възложителите, нито изпълнителите. Всичко това се случи в рамките на нормативната уредба. Така че, ако има някакви проблеми, може би са при тълкуването на нещата и някой възложител не си е свършил работата. Възложители са не само държавните структури, но и всички общини. И ако сметнем, вероятно ще се окаже, че местните власти общо имат по-голям бюджет за възлагане на обществени поръчки от останалите.

Цялото интервю можете да прочетете тук

Работим с гимназии в София, Стара Загора, Ниш и Враня, споделя в интервю за в. „Стандарт” председателят на СД на „Трейс Груп Холд” АД

Проф. Николай Михайлов е ръководител на катедра "Пътища" в Университета за строителство, архитектура и геодезия (УАСГ) и председател на Съвета на директорите на "Трейс Груп Холд". Кои са пречките пред строителния бизнес? Какво може да направи държавата, за да стимулира ръста на сектора? И защо липсата на кадри продължава да е най-големият бич за бизнеса? Проф. Михайлов отговаря специално за "Стандарт".

- Проф. Михайлов, какво още може да направи държавата, за да подобри бизнес климата за строителния бранш?
- Истината е една: да се спазват законите. Фактът, че сме затворили всички преговорни глави и сме в ЕС означава, че законите ни са добри. Работата на държавната администрация е да съблюдава спазването им. Една такава добра инициатива - за спиране на контрабандата, даде много добри резултати. Защото колкото по-голям е контролът, толкова повече работа ще има за бизнеса. И ще се плащат повече данъци в държавната хазна. Работодателите искат спокойствие и ясни правила. Тогава фирмите ще имат възможност да създават работни места, да дават по-високи заплати, да обучават служителите си. Обучението е много важно, ако искаме да имаме бизнес в България. Нужни са млади хора, които да бъдат експерти у нас, а не да имат опит, който да изнасят навън. Но, за да се случи това, трябва да има ясни правила. И ако е факт, всичко останало е в ръцете на бизнеса
- Говорите за т.нар. вратички в закона или за контрола?
- Рецептата е завишен контрол, с насочване към детайла на закона. Земеделският министър Десислава Танева употреби една много интересна фраза тези дни, която се съотнася не само към поверения й сектор. Тя е и метафора: Не може да притежаваш само едно магаре, а да имаш много пасища.  Не трябва да се оставят вратички за заобикаляне на законите. Ние се явяваме на търгове, конкурираме се с други фирми и правилата са тези, които гарантират равнопоставеността на фирмите. Наистина законите се променят през годините, но е е нужна и устойчивост. Нужно е и обучение, защото законите се спазват, когато се познават. Нека вземем за пример Столична община и изграждането на метрото. При всички промени има устойчиво строителство на метро, най-доброто усвояване на евросредства, срочно и бюджетно изпълнение. И нито един кандидат не се оплака от обществените поръчки - нито възложителите, нито изпълнителите. Всичко това се случи в рамките на нормативната уредба. Така че, ако има някакви проблеми, може би са при тълкуването на нещата и някой възложител не си е свършил работата. Възложители са не само държавните структури, но и всички общини. И ако сметнем, вероятно ще се окаже, че местните власти общо имат по-голям бюджет за възлагане на обществени поръчки от останалите.

Цялото интервю можете да прочетете тук

Работим с гимназии в София, Стара Загора, Ниш и Враня, споделя в интервю за в. „Стандарт” председателят на СД на „Трейс Груп Холд” АД

Проф. Николай Михайлов е ръководител на катедра "Пътища" в Университета за строителство, архитектура и геодезия (УАСГ) и председател на Съвета на директорите на "Трейс Груп Холд". Кои са пречките пред строителния бизнес? Какво може да направи държавата, за да стимулира ръста на сектора? И защо липсата на кадри продължава да е най-големият бич за бизнеса? Проф. Михайлов отговаря специално за "Стандарт".

- Проф. Михайлов, какво още може да направи държавата, за да подобри бизнес климата за строителния бранш?
- Истината е една: да се спазват законите. Фактът, че сме затворили всички преговорни глави и сме в ЕС означава, че законите ни са добри. Работата на държавната администрация е да съблюдава спазването им. Една такава добра инициатива - за спиране на контрабандата, даде много добри резултати. Защото колкото по-голям е контролът, толкова повече работа ще има за бизнеса. И ще се плащат повече данъци в държавната хазна. Работодателите искат спокойствие и ясни правила. Тогава фирмите ще имат възможност да създават работни места, да дават по-високи заплати, да обучават служителите си. Обучението е много важно, ако искаме да имаме бизнес в България. Нужни са млади хора, които да бъдат експерти у нас, а не да имат опит, който да изнасят навън. Но, за да се случи това, трябва да има ясни правила. И ако е факт, всичко останало е в ръцете на бизнеса
- Говорите за т.нар. вратички в закона или за контрола?
- Рецептата е завишен контрол, с насочване към детайла на закона. Земеделският министър Десислава Танева употреби една много интересна фраза тези дни, която се съотнася не само към поверения й сектор. Тя е и метафора: Не може да притежаваш само едно магаре, а да имаш много пасища.  Не трябва да се оставят вратички за заобикаляне на законите. Ние се явяваме на търгове, конкурираме се с други фирми и правилата са тези, които гарантират равнопоставеността на фирмите. Наистина законите се променят през годините, но е е нужна и устойчивост. Нужно е и обучение, защото законите се спазват, когато се познават. Нека вземем за пример Столична община и изграждането на метрото. При всички промени има устойчиво строителство на метро, най-доброто усвояване на евросредства, срочно и бюджетно изпълнение. И нито един кандидат не се оплака от обществените поръчки - нито възложителите, нито изпълнителите. Всичко това се случи в рамките на нормативната уредба. Така че, ако има някакви проблеми, може би са при тълкуването на нещата и някой възложител не си е свършил работата. Възложители са не само държавните структури, но и всички общини. И ако сметнем, вероятно ще се окаже, че местните власти общо имат по-голям бюджет за възлагане на обществени поръчки от останалите.

Цялото интервю можете да прочетете тук