Права на акционерите

ПРАВА НА АКЦИОНЕРИТЕ

съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) и специалните норми на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)

Имуществени права на акционера

Право на дивидент - Правото на дивидент е основно имуществено право на акционера, което се изразява в правото му да получи част от чистата печалба на Дружеството, съразмерна на участието му в капитала на същото, при наличието на определените в закона предпоставки – приет от Общото събрание на акционерите, одитиран годишен финансов отчет и конкретно решение на Общото събрание за разпределяне на печалбата. Право да получат дивидент имат лицата, вписани в регистрите на Централния депозитар като акционери на Дружеството на 14-тия ден след датата на Общото събрание, на което са приети годишния финансов отчет и решение за разпределяне на печалбата. Централният депозитар предоставя на Дружеството списък на акционерите към горепосочената дата. Присъствието на лицето в този списък е достатъчно условие то да получи дивидент, след надлежната му легитимация. Дружеството е длъжно да осигури изплащането на гласувания от общото събрание дивидент в 60-дневен срок от провеждането му, като разходите по изплащането са за сметка на Дружеството. Лицата, имащи право на дивидент, могат да упражнят това право до изтичане на общия 5-годишен давностен срок, след което правото се погасява и неполучените дивиденти остават в Дружеството, като се отнасят във фонд „Резервен”. Правото на дивидент търпи ограничения в следните насоки:

• дивиденти се изплащат само ако според проверения и приет годишен финансов отчет, чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата от капитала на Дружеството, фонд „Резервен” и другите фондове, които Дружеството е длъжно да образува по закон или устав;
• не може да се разпределя дивидент в размер, който надхвърля границите на печалбата за съответната година, неразпределената печалба от минали години, частта от фонд „Резервен” и другите фондове на Дружеството, надхвърлящи определения от закона или устава минимум, намален с непокритите загуби от предходни години и отчисленията за фонд „Резервен” и другите фондове на Дружеството;
• недопустимо е авансово изплащане на дивидент преди приемане на годишния финансов отчет;
• най-малко 1/10 част от печалбата на акционерното Дружество трябва да се отделя, докато средствата във фонд „Резервен” достигнат поне 1/10 част от капитала на Дружеството;
•  правото на дивидент се погасява с обща 5-годишна давност.

Право на ликвидационен дял – Всеки акционер на Трейс Груп Холд АД има право на ликвидационен дял при прекратяване на дружеството, съразмерен на участието му в капитала. Упражняването на правото на ликвидационен дял предполага прекратено Дружество. Това право е условно - то възниква и може да бъде упражнено само в случай, че (и доколкото) при ликвидацията на Дружеството след удовлетворяването на претенциите на всички кредитори е останало имущество за разпределяне между акционерите и до размера на това имущество.

Право на ликвидационен дял имат само лица, които са акционери на Дружеството към момента на неговото прекратяване.

Трейс Груп Холд АД няма издадени привилегировани акции с право на допълнителен ликвидационен дял.

Право на записване на част от новите акции при увеличаване капитала на дружеството, съразмерна на притежаваните акции до увеличаването. При увеличаване на капитала на публично дружество всеки акционер има право да придобие акции, които съответстват на неговия дял в капитала преди увеличението. Това имуществено право на акционерите на публични дружества не може да отпадне или да бъде ограничено по решение на общото събрание на акционерите, нито може да бъде изключено или ограничено по решение на управителния орган на дружеството .

При увеличаване на капитала на публично дружество чрез издаване на нови акции задължително се издават безналични ценни книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала на публично дружество. Срещу всяка съществуваща акция се издава едно право, като стойността на правото не е задължително да бъде равна на номиналната или емисионната стойност на една акция. Издаването и разпореждането с права има сила след вписване в Централен депозитар – чл. 112б, ал. 2 от ЗППЦК.

Прехвърлянето на правата се извършва само на регулиран пазар. Регулираният пазар, на който са приети за търговия акциите на публичното дружество, е длъжен да приеме за търговия издадените от дружеството права. Срокът за прехвърляне на правата не може да бъде по-кратък от 14 дни и по-дълъг от 30 дни, а срокът за записване на акции от новата емисия е най-малко 30 дни, като началото му съвпада с началото на срока за прехвърляне на правата, а краят му е най-малко 15 работни дни след изтичане на срока за прехвърляне на правата.

Правото да участват в увеличението на капитала имат лицата, придобили акции най-късно 14 дни след датата на решението на общото събрание за увеличаване на капитала, а когато решението се взема от управителния орган – най-късно 14 дни след датата на обнародване на съобщението за публично предлагане.

Неимуществени права на акционера

Управителни права

Право на глас – Чрез правото на глас акционерите участват във вземането на решения по всички въпроси, влизащи в дневния ред. Възникването на правото на глас в публично дружество предпоставя изпълнение на задължението на акционера за изплащане на емисионната стойност на акцията. Друго изискване за възникване на правото на глас е дружеството, съответно увеличението на капитала на дружеството, да бъдат вписани в търговския регистър.

            Всяка акция дава право на един глас. Публичното дружество не може да издава акции с право на повече от един глас – чл. 111, ал. 1. Ако собствениците на акцията или акциите са повече от един, те упражняват правото на глас заедно, като определят пълномощник – чл. 177, ал. 3 от ТЗ.

Правото на глас се упражнява от лица, които са придобили акции и са вписани в книгата на акционерите, водена от Централния депозитар като акционери най-късно 14 дни преди датата на Общото събрание. Присъствието на лицето в книгата на акционерите и надлежната му легитимация са достатъчни условия за да може същото да упражни правото си на глас. Акционерите с правото на глас участвуват в Общото събрание на акционерите лично или чрез представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно, съгласно чл. 116, ал. 1 ЗППЦК.

Право на участие в управлението на Дружеството, включително правото да избира и да бъде избиран в управителните органи на Дружеството.

Правомощията, включени в това право са:

-             акционерът да получава свободен достъп до информацията, свързана със свикване на общо събрание на акционерите на дружеството и респективно да участва в него;

-             да поставя въпроси, да изказва мнения и да прави предложения пред общото събрание на акционерите.

Това право може да се упражнява лично или чрез представител. Пълномощното за представляване на акционер в общото събрание на акционерите на публично дружество трябва да бъде за конкретно общо събрание, да е изрично, нотариално заверено и да има минималното съдържание, определено с наредба. Преупълномощаването с права, както и пълномощното, дадено в нарушение на гореупоменатите правила, е нищожно.

Образец на такова пълномощно се публикува за всяко общо събрание на акционерите.

Контролни права

Правото на публична информация е лично и неотменимо контролно право на всеки акционер, което не може да бъде ограничено с разпоредба на устав или по решение на управителен орган или общото събрание на дружеството. Общо, правото е формулирано в чл. 224 от ТЗ, съгласно който всеки акционер има право на сведения – т.е. има право да преглежда всички писмени материали, свързани с дневния ред на свиканото общото събрание и да получава тези материали при поискване безплатно. Писмените материали трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обнародване или изпращане на поканата за свикване на общото събрание.

  В правото на информация е включена и още една възможност – акционерите имат право да получат протоколите и приложенията към тях от минали общи събрания, които дружеството е длъжно да пази – чл. 232, ал. 4 от ТЗ.

  Акционерите на публично дружество имат и допълнителни права:

-             право на достъп до цялата информация от книгата на акционерите – чл.133, ал.1 от ЗППЦК ;

-             членовете на управителните и контролните органи, както и прокуристът на дружеството са длъжни да отговарят вярно, изчерпателно и по същество на въпроси на акционерите, задавани на общото събрание, относно икономическото и финансовото състояние и търговската дейност на дружеството, освен за обстоятелства, които представляват вътрешна информация;

-             всеки акционер има право да изисква от КФН (Комисията за финансов надзор) протокола от заседание на общото събрание, за да се запознае с него, както и да получи копие от него – чл. 117, ал. 2 от ЗППЦК;

-             публичното дружество е задължено да представя в КФН годишни и тримесечни финансови отчети като публикува в един централен ежедневник съобщение за публикуване на тези отчети, както относно мястото, времето и начина на запознаване с тях в 7-дневен срок от представянето им в комисията;

-             публичното дружество уведомява КФН и относно други обстоятелства, посочени в чл. 98 от ЗППЦК като комисията дава публичност;

-             когато акциите на публичното дружество се търгуват на регулиран пазар на ценни книжа, то уведомява и представя информацията, която представя на КФН и на регулирания пазар в същите срокове.

Правото да се иска назначаване на регистрирани одитори от съда, ако такива не са били избрани от общото събрание на акционерите – чл. 249 ТЗ. Права на малцинството ( права на акционерите, притежаващи най-малко 5 на сто от капитала на Дружеството):

• да свикват общо събрание на акционерите;
• да искат назначаване на контрольор;
• да включват допълнително въпроси в дневния ред на свикано Общо събрание, по реда предвиден в чл. 223 а от Търговския закон.

Правото на защита на членството е уредено в чл. 71 от ТЗ. Всеки член на дружеството, респ. всеки акционер, може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството. В закона не е предвиден срок, в рамките на който искът следва да бъде предявен.

Правото на отмяна на решенията на органите на Дружеството.

•  всеки акционер може да предяви иск срещу Дружеството пред окръжния съд по неговото седалище за отмяна решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на устава (чл. 74 ТЗ);
• всеки акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на Дружеството, за да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на Дружеството (чл. 71 ТЗ);